щял е да е обрулил

Речник на българския език

1. щял е да е обрулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е обрулил е производна форма на обруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).