щял е да е наполял

Речник на българския език

1. щял е да е наполял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е наполял е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да е наполял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е наполял е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).