щял е да е навалял

Речник на българския език

1. щял е да е навалял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е навалял е производна форма на навалям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да е навалял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е навалял е производна форма на наваля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).