щял е да е кълколил

Речник на българския език

1. щял е да е кълколил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е кълколил е производна форма на кълколя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).