щял е да е изчупил

Речник на българския език

1. щял е да е изчупил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изчупил е производна форма на изчупя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).