щял е да е изцъклил

Речник на българския език

1. щял е да е изцъклил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изцъклил е производна форма на изцъкля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).