щял е да е изфъфлил

Речник на българския език

1. щял е да е изфъфлил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изфъфлил е производна форма на изфъфля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).