щял е да е изпръхтял

Речник на българския език

1. щял е да е изпръхтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изпръхтял е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).