щял е да е изпочукал

Речник на българския език

1. щял е да е изпочукал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).