щял е да е изпоколил

Речник на българския език

1. щял е да е изпоколил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изпоколил е производна форма на изпоколя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).