щял е да е изнудил

Речник на българския език

1. щял е да е изнудил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изнудил е производна форма на изнудя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).