щял е да е издул

Речник на българския език

1. щял е да е издул — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е издул е производна форма на издуя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).