щял е да е избуявал

Речник на българския език

1. щял е да е избуявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е избуявал е производна форма на избуявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).