щял е да е избучавал

Речник на българския език

1. щял е да е избучавал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е избучавал е производна форма на избучавам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).