щял е да е заухаял

Речник на българския език

1. щял е да е заухаял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е заухаял е производна форма на заухая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).