щял е да е двоумил

Речник на българския език

1. щял е да е двоумил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е двоумил е производна форма на двоумя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).