щял е да е веселил

Речник на българския език

1. щял е да е веселил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е веселил е производна форма на веселя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).