щял е да въплъти

Речник на българския език

1. щял е да въплъти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да въплъти е производна форма на въплътя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).