щял да хрантути

Речник на българския език

1. щял да хрантути — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да хрантути е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).