щял да умопобърка

Речник на българския език

1. щял да умопобърка — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да умопобърка е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).