щял да самотува

Речник на българския език

1. щял да самотува — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да самотува е производна форма на самотувам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).