щял да поплюе

Речник на българския език

1. щял да поплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поплюе е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).