щял да поотлее

Речник на българския език

1. щял да поотлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поотлее е производна форма на поотлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да поотлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поотлее е производна форма на поотлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).