щял да понапудри

Речник на българския език

1. щял да понапудри — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да понапудри е производна форма на понапудря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).