щял да поналюти

Речник на българския език

1. щял да поналюти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поналюти е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).