щял да понагрее

Речник на българския език

1. щял да понагрее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да понагрее е производна форма на понагрея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да понагрее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да понагрее е производна форма на понагрея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).