щял да ошути

Речник на българския език

1. щял да ошути — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да ошути е производна форма на ошутя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).