щял да наполее

Речник на българския език

1. щял да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).