щял да набърчи

Речник на българския език

1. щял да набърчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да набърчи е производна форма на набърча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).