щял да набруля

Речник на българския език

1. щял да набруля — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да набруля е производна форма на набрулям (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).