щял да изтлее

Речник на българския език

1. щял да изтлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да изтлее е производна форма на изтлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да изтлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да изтлее е производна форма на изтлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).