щял да изпонадупчи

Речник на българския език

1. щял да изпонадупчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да изпонадупчи е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).