щял да изпоколи

Речник на българския език

1. щял да изпоколи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да изпоколи е производна форма на изпоколя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да изпоколи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да изпоколи е производна форма на изпоколя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).