щял да избръщолеви

Речник на българския език

1. щял да избръщолеви — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да избръщолеви е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).