щял да избримчи

Речник на българския език

1. щял да избримчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да избримчи е производна форма на избримча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).