щял да зашемети

Речник на българския език

1. щял да зашемети — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да зашемети е производна форма на зашеметя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).