щял да залюлее

Речник на българския език

1. щял да залюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да залюлее е производна форма на залюлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).