щял да е ухаял

Речник на българския език

1. щял да е ухаял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е ухаял е производна форма на ухая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).