щял да е устремил

Речник на българския език

1. щял да е устремил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е устремил е производна форма на устремя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).