щял да е упътил

Речник на българския език

1. щял да е упътил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е упътил е производна форма на упътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).