щял да е упълномощавал

Речник на българския език

1. щял да е упълномощавал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е упълномощавал е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).