щял да е угодил

Речник на българския език

1. щял да е угодил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е угодил е производна форма на угодя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).