щял да е спотулял

Речник на българския език

1. щял да е спотулял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е спотулял е производна форма на спотулям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).