щял да е спотулил

Речник на българския език

1. щял да е спотулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е спотулил е производна форма на спотуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).