щял да е сдържал

Речник на българския език

1. щял да е сдържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е сдържал е производна форма на сдържам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е сдържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е сдържал е производна форма на сдържа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).