щял да е похулил

Речник на българския език

1. щял да е похулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е похулил е производна форма на похуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).