щял да е потулил

Речник на българския език

1. щял да е потулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е потулил е производна форма на потуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).