щял да е пооголял

Речник на българския език

1. щял да е пооголял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е пооголял е производна форма на пооголея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).