щял да е понапъпил

Речник на българския език

1. щял да е понапъпил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понапъпил е производна форма на понапъпя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).