щял да е поналютил

Речник на българския език

1. щял да е поналютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е поналютил е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).